РАЗМИНУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); размѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разминавам се. Понеже то беше пазарен ден, имаше много народ в чаршията и с мъка се разминуваха хората през някои тесни улици. В. Кънчов, Избр. пр І, 342. Няколко неми, приятелски леки поклюмвания разменям с някои господари и се разминуваме благополучно. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 108. Двата кораба са приблизяват .., сгънват наполвина ветрилата си и са разминуват преднишком. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21.
РАЗМИНУ̀ВА МИ СЕ несв. (остар.); размѝне ми се св., непрех. Разминава ми се.